Бъдещият разказ е за единна, достойна и модерна България

Намираме се в историческия музей в Гоце Делчев, където току-що с Георги Кандев приехме поканата на инициативния комитет да бъдем кандидати за президент и вицепрезидент на България.

От една страна този разказ е трогателен. Две момчета, тръгнали от Гоце Делчев, минали по различни житейски пътища. Аз от икономист и преподавател до министър-председател, той от старшина до главен секретар на МВР. Събрали са се обратно в родния си град, за да обявят кандидатурата си за най-високата длъжност в държавата. Чудесен пълен кръг.

Но има и друг разказ. Този, в който това, което ни обединява, не е географията, а вярванията ни. Като хора, които не са пратени от никого и не дължат услуги на никого, вярваме, че трябва да се казва истината и на управляващите, и на опозицията. Да сме коректив на властта.

Държава, която мери успеха с успеха на своите граждани.

Като хора, работили за всичко, което сме постигнали, искаме държава силна не срещу хората, а в тяхна защита. Държава, която мери успеха с успеха на своите граждани.

Президентът не е много неща. Не е рицар, още по-малко идва на бял кон. Но не трябва и да е човек, когото гледаме за пет минути между подранилата заря и хорото в края на годината.

Кандидатирам се за президент на България, защото мога да усиля гласа на хората и заедно да изискваме по-висок стандарт на работа от всяка институция. Не да чакаме криза, за да се свикват съветници, партии или правителство, а да се действа преди ножът да е стигнал до кокала.

Бъдещият разказ е за единна, достойна и модерна България. Единна, защото различията не трябва да ни превръщат във врагове. Достойна, защото законът трябва да е еднакъв за всички. И модерна, защото България има хората и потенциала да бъде повече, отколкото е днес.